Nadya (Надя Вълканова)
53 117
Apr 2, 2005, 10:42 PM

Скитник 

  Poetry
990 0 5

                                                                                                            
Пръст във пръста,
кой маже да каже
откъде се започва
и изобщо има ли край?



Скитник -
заспива под моста,
покрил лицето си
с безлика самотност
в рубрика
прочетена във вчерашен
вестник.

Бутилката
на дните му
се търкаля изпразнена,
глухо докосвайки водата,
сякаш послание,
че още го има...
в дните.

А той се усмихва
разположил се уютно
в съня си.
Няма за него
вчера и утре,
живот останал само
във днес.

И така
до следващия мост
и отново в същия сън -
започнат
и все недовършен.
Позабравени истини,
изтъркани стъпки
от боси нозе.

Няма тъга,
няма поредни измами.
Охлузена от годините
пръчка
страстно забожда
парченцето хляб.
Толкова вкусен
и сякаш нарочен
точно за него,
именно днес.

© Надя Вълканова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Докосна ме силно Надя!Браво!
  • Благодаря,Теди!
  • Няам какво друго да кажа ,освен цхе адски много ми хареса.И другите ти стихотворения ми харесват ,но това е на върха.
  • Обичам де
    Буквата ми е излязла погрешна
  • Днес ... какво приятно е усещането - да има само днес ...
    Обиàм го твоя скитник, всички по природа сме скитници по дух
Random works
: ??:??