Забулен в тайни неразбрани,
лицето му потънало в тъга.
Безбройни кодове неразгадани
на сърцето, реещо в мъгла.
Върви из улиците, скита,
подава мълчаливо пак ръка.
Протяга я напред, в юмруче свита,
и пак потъва в нищета.
Погледът му тъжен и спокоен,
погледът на две звездици,
блещукащи из другите безбройни.
Надеждата отлита като птици. ...