СКИТНИК
В гърдите ми се сви ранено птиче,
усетило радушния подслон.
Жена, а всъщност плахичко момиче,
застинало в един неслучен стон.
Погалвам с устните прозрачни слепоочия:
Мълвяща веничка пулсиращо трепти;
тълпят се мисли пред изтрити многоточия...
Пропадат в нищото безкрилите мечти.
Подари ми езерцата на очите си!
Сред хладната, тревожна пустота,
намятат чувствата страха си раковинен ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up