По пътищата знайни и незнайни,
през реки, планини и долини
ти скиташе с години дълготрайни,
за да избягаш от мен и спомените ни.
Твоя спътница бе болката позната,
която парещо изгаряше душата,
защото самотата стана твоя сянка,
за да те следва и трови като пепелянка.
Ти скитник мрачен си в този свят,
а грешница, тъгуваща по теб, съм аз,
защото искам да си с мене непрестанно,
защото не спрях да те обичам всеотдайно.