Прибрах си вятъра след зимата останал,
нали е скитник и моя сродна е душа…
През кръстопътища със него сме преминали,
все бърза, понякога опитвам да го спра.
Догоних го и тръгнахме през пролетта,
през дъжд и слънце двама да преминем,
кротко да приседнем под старата лоза,
заплакала за свойта дреха зимна.
Палавник е той, на пръсти тихо стъпва
от страх да не изплаши пролетта,
че тя плашлива птица е, а той е смръщен,
но има ласка нежна за младата трева.
Прибрах си го, сега сме двама скитници
и пътища пред нас разстила пролетта.
С разцъфнала любов в сърцата бистри
надбягваме се да догоним младостта…