Луната е пълна. Заспали петли
с крилата си топлят часовници скришом.
Промъква се паднал от клоните лист,
със стъклена мъка дъха си издишал.
А скитникът бавно протътря крака
с пробити от ходене вехти галоши,
с прояден балтон от молците. Така,
изпаднал до дъното, мръсен и рошав,
си влачи съдбата в торба от найлон.
И стиска в ръката, съсухрено-грозна,
един избелял от сезони картон,
надписан „Късмет от живота си прося“. ...