Луната е пълна. Заспали петли
с крилата си топлят часовници скришом.
Промъква се паднал от клоните лист,
със стъклена мъка дъха си издишал.
А скитникът бавно протътря крака
с пробити от ходене вехти галоши,
с прояден балтон от молците. Така,
изпаднал до дъното, мръсен и рошав,
си влачи съдбата в торба от найлон.
И стиска в ръката, съсухрено-грозна,
един избелял от сезони картон,
надписан „Късмет от живота си прося“. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up