Скитникът Евреин*

                      „ Да няма мир за тебе и вечно сам в нощта

                       да скиташ, докогато се върна пак в света!”

                                                                               Николай  Лилиев

                                                                                  „ Ахасфер”

Наказан за жестока безчовечност

с умората на вечният Живот,

не примирен с натрапената вечност

все търсех невъзможен ешафод...

Любимец бях на Цезар и тълпата,

участвах в гладиаторски борби...

(Дори повиках на двубой Съдбата,

но тя-я... изплашена, не се яви!)

Обречен да живея във Движение-

Безсмъртен, сам прескачах векове

и възжелах Смъртта като прозрение

на всички пожелани грехове...

... Къде ли не по цялата планета

и неведнъж е стъпвал моят крак-

в Пустинята със бедуините в несрета

и в Океаните с моряците - моряк.

За малко щях и кардинал да стана-

поглеждах и към папския престол,

но хвана ме швейцарската охрана

със монахини във леглото гол...

Преследвах вечно бягащи миражи,

на Бури във окото оцелях,

пътувах с кораби без екипажи**

в Триъгълника на Бермуда бях...

В гонитбата на гибелни маяци

картирах сам подводните скали,

играх барбут с пирати и моряци

и любих силно леките жени...

И ходех като Вятър по вълните,

и не заспивах даже през нощта

със вярата, че ще открия скритите

във Утрото ѝ двери към Смъртта...

В Империя на Изтока огромна

бях Главния Съветник и Стратег

и първи тълкувател на Закона-

пазител на Държавният ковчег...

В неспирали баталии останах:

бях воин, царедворец и монах

Светата инквизиция ме хвана

гориха ме на клада- оцелях...

...В една Пустиня търсих свойта Вяра

и Гроба на разпънатия Бог,

но Той в нощта на хорската немара-

възкръснал бе за Вечният живот...

А тоя, дето беше го посочил

и бе целунал за да предаде-

бе сам избрал във Бездната да скочи

увиснал на конопено въже...

Империята исках да намеря

на Кръста пригвоздила Оня бог,

обаче тя отдавна бе химера

и вече отживяла своя срок,

а в нейните изгубени предели

видях- стърчеше към небето там

(върху руините ѝ древни оцелели)

на разпнатият Бог, тържествен Храм...

... По заник-слънце Вятърът излезе

и вдигна се голямата вълна,

а Слънцето когато там залезе-

огромна и оранжева Луна

разпръсна светлината си разкошна

и Вятърът я грабна и разля,

но бе водата разлюляна още

та лунната пътека затрептя....

Понеже тя единствена остана:

неизвървяна, даже аз не знам

къде отвежда и през Океана,

а и дори-  какво да търся там...

... Стоя пред нея в бъдното загледан,

магията ѝ властно ме влече:

да тръгна пак, с възможно шанс последен

във търсене на Златното ключе,

с което да заключа сам вратата

към Вечният живот във този свят...

... И искам да остане непозната

там, тайната: защо бях прокълнат!...

 Коста Качев  

*само за тези, които не знаят: Ахасфер (Скитникът

Евреин) отказал на Исус Христос да отдъхне пред дома

му и да му даде вода, когато Исус носел кръста си към

Голгота.Тогава Христос му казал: „ Ти ще бъдеш скитник

по земята, докато аз се върна”. Ахасфер веднага тръгнал

подтикван от непреодилима сила и до днес се скита не-

престанно, безсмъртен и без да може да намери място

за отдих.

**В Бермудският триъгълник са срещани кораби напусна-

ти от екипажите си, призовани от „гласа на морето”-

инфразвукови вълни, които не се долавят с човешкото

ухо, но предизвикват тревожност в психиката.