Любо (Любен Стефанов)
86 202

Send message to user

You have to login before sending a message.

Close

СКОКЪТ 

Прибоят гърми. Изправя косата 

безумният полет на синята хлад.

Вълните връхлитат глава да склонят

на земната гръд в прегръдката свята.

Ала отблъсква ги с жеста познат

на арогантна надменност скалата.

Така под носа ти тръшва вратата

на родната къща любимият брат.

Нима е красива желаната смърт!?

И може ли краткият миг на екстаз

да бъде награда за бедната плът

във алчните лапи на слепия шанс?

Не питай вълните, оставили пяна.

Мигът е един. И завръщане няма.

© Любен Стефанов All rights reserved.

Comments

• petrokam (Петър Варчев)

  2007-05-21T20:25:08+03:00
  На косъм от хармонията форма-съдържание.
• anubhis (Ивелина Димитрова)

  2007-05-21T12:58:10+03:00
  много ми хареса!поздрав!