Студът ни скова. Уплахата тегне в телата.
Шушулки-рапири изострени, грозно висят.
Проблем със газта, а няма проблеми с креслата,
в които управници наши по цял ден само си спят.
Народът беззъб и с думи отучен да стреля,
повтаря на ум "От това няма по-зле!"...
Знае, че утре ще бъде досущ като вчера,
крадците ще бъдат не по, а най-добре.
Зимата сякаш телата смразява нарочно,
вонята душевна дано не се разнесе.
Надеждите съхнат посечени и безсочни,
мечтите лежат като мъртви на бойно поле. ...