Слънцето покри очите си
със спомен за криле.
Безпесенно припламна лъч.
Изтля. Небето побеля
и се приведе.
Целуна с устни от мъгла и студ
света. Дъх леден
в земята ласкаво плъзна.
Потръпна сърцето й.
Въздъхна.
И стихна.
Под скрежните клепки на зимата.
© Дора Павлова All rights reserved.