Скрих усмивките си. Да не пречат. Не са ми нужни. Станаха нелепи. Питаш ме къде са... всяка вечер. Не ги търси. Събрала съм ги в шепи. Понякога изпусках ги... неволно. Между пръстите изтичаха - сърдити. Дори не знаеш колко ми е болно, че твоите все още са протрити. Подправени. Фалшиви. И студени. А зъбите ти... хищнически голи. Къде са тези - топлите и споделени? Спонтанните. Без глупавите роли. Аз мойте ги прибрах, за да си имам. Запазени за друг. Когато трябва от истинските винаги да взимам. Останалите ти ги подарявам!
А на мен ми казват,че мойте съм ги скрил по рождение.
Наистина трудно се усмихвам.Но стихът ти ми дава някои
отговори.Особено ценен е за мен.Поздравявам те!
"Понякога изпусках ги... неволно.
Между пръстите изтичаха - сърдити.
Дори не знаеш колко ми е болно,
че твоите все още са протрити.
Подправени. Фалшиви. И студени.
А зъбите ти... хищнически голи.
Къде са тези - топлите и споделени?
Спонтанните. Без глупавите роли."
Чудесен стих, Ели!!! Поздравления и една от мен!!!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
разкошен стих!