Oct 22, 2016, 1:42 PM

Скрита любов 

  Poetry » Love
469 3 7

 

Зима.
Студ.
Едно легло.
Сноп лъчи от малка лампа.
И аз, обвила колене,
седя самотно в тази стая.
Ни звук.
Ни стон.
Чудовищно мълчание.
И поглед, сливащ се с лъчите.
И в огненото отражение
проблясва миг на отчаяние.
Зима.
Студ.
Една жена.
И скрити сълзи, стичащи се бавно.
А с тях погребва се една любов,
която никой няма да узнае.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??