Кой мъничкото семенце ще спре,
то тихо носи съживителния сок.
Разчупва с тънкото си стъбълце
пръста корава, скрития живот.
И буците разронени отстъпват
пред крехкостта провираща глава.
Мигът, в който пролетта напъпва
се слива с песен напоена от слова.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up