Когато вихрите дъждовни, ни превземат,
да скитаме през лятото мечтаем!
Със мисъл обикаляме зеленина в полята,
простираме ръце към небесата вечни!
Но слънце щом изгрее в небесата нови,
готови сме и себе си да съчетаем
със вечната безбрежност на земята,
разтворила ръце да срещне самотата!
© Иван Иванов All rights reserved.
Поздрав!