Скромна елегия

Aug 10, 2009, 10:24 PM

Poetry » Phylosophy

706 0 2

Когато вихрите дъждовни, ни превземат,
да скитаме през лятото мечтаем!
Със мисъл обикаляме зеленина в полята,
простираме ръце към небесата вечни!
Но слънце щом изгрее в небесата нови,
готови сме и себе си да съчетаем
със вечната безбрежност на земята,
разтворила ръце да срещне самотата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Скромна елегия

Want to read more?

Random works