-----
Е, това е! Попяхме на сцена!
Но дуетът ни май не сполучи.
Любовта е архивно спасена
и под ключ - с досието ни скучно.
Успяхме с лъжовните трикове
да преборим по мъжки вината.
Днес спазвам безверие стриктно -
с предоверие страда душата.
Но се чудя, остана ли гордост,
за да стиснем ръце, поотделно -
ти при мен вече няма да дойдеш,
аз без тебе се лутам безцелно.
И тежат неизказани буци
на сърцето. В косата бял косъм,
попрегърбен от скърби, накуцва
край дувара на мислите постни.
А нощта... тя опива с наслада
друга някоя, с друг - непознати.
Без нас - демоде е естрадата.
Стихът е прочетен.
Песента ни - изпята...
-----
© Станислава All rights reserved.