Скъпа моя!
Аз знам, ти спиш сега,
затворила клепачи уморени.
Но знам, дори в съня си
се тревожиш,
страхуваш се щастлива
да си далеч от мене!
Децата ни,
щастливи и те ще бъдат,
разпръснати по света широк,
преодолявайки културния му шок.
Те са силни и щастливи,
когато буря ги не плаши,
когато болка ги не стига
и не викат нощем
ужасени в съня си.
Щастливи са,
ще ги видиш,
когато сме със тях
и споделиш ти всяка мисъл,
прекомерната ти обич
не е грях!
© ПЕТЪР ПЕЩЕРСКИ All rights reserved.