Ще си вземем пак букет от пъстро лято,
разнолико - от камбанки разлюляно.
Ще въздишаме с мечти хвъркати
под налети с тежки гроздове чердаци.
Неусетно колелото на годината
с безутешната си песен ще отмине.
И отново ще сме с хала си предишен,
на съдбата своя - пленници орисани.
И са блеснали от лято пак душите ни,
животворно то ще стопли пак очите ни.
Непресторено ще сияе над дните ни,
скъпоценно камъче - лято преситено.