По стълбите на скърцащата ми душа,
изкачвам се... смълчано изтъкана,
отблъсквам непознати сетива,
дали греша ... или избегнах рана.
На перилата нежно се опирам,
загубила съм бързия си ход,
илюзията, че вечно ще ме има,
превърна се в изчезнал, сляп Кивот.
Вървя нагоре... с бавни крачки влача,
победите и болките и страховете,
на сетното стъпало спирам прималяла,
усещам... във лицето ветровете. ...