Скъсано небе
Навън е тъмно,
тъмно като в безнадеждност.
Отгоре виси празното небе,
последни капки сивота процежда.
Звездите ли открадна някой,
че толкова е черен мракът?
Най-малката дори не мога да намеря
и свойта самота да ú изплача.
Ти вчера беше с мен
и аз крилата си свалих,
за да не бързам толкова към утрешния ден
и тръпнеща в ръцете ти се свих.
А тази нощ, във тъмнината,
сама съм като птица без небе,
сама завързах си крилата,
а какво е птица без криле?
Но пред душата ми, ей там на прага
от тъмното твоята сянка изникна:
- Небето се скъса – ми каза
и цяла торба със звезди ми изсипа!
© Милена All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Красиво... Сама да свалиш крилете си заради някой... Браво!
-
Аз пък мислех, накрая съм вдъхнала повечко усмивка...Но явно тъгата е надделяла, а?
Благодаря, че се отбихте, момичета! -
Хареса ми, макар и тъжно!
-
Цяла торба звезди - не ти е тъжно вече...
-
Тъжен стих, Милена...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
Харесват ми строфите за крилата - всички имаме крила, само от нас зависи колко високо искаме да полетим и дали имаме нужда постоянно да ги носим! Поздрави за чудесния стих!-