Усещаш ли колко четливи са тези послания,
които пращам със погледи - плавни откоси?
Режа метър по метър от това разстояние,
което стене раздрано, на кръпки, износено...
Кой първи започна вини да намира?
Тишината, по-пуста от музей в понеделник,
се сблъска с домът ни. И той дерайлира.
Сега съм бездомница. Ти си отшелник.
Усещаш ли колко съм слаба във тънките сметки
и колко неистово исках да бягам от тебе!
Но бягах достатъчно и си износих подметките.
Сега съм пред теб. Или ти си пред мене?