Слабост моя
О, разкажи ми пак онази приказка,
аз нежно ще погалвам твойте струни,
ще те почуствам близка, много истинска,
ще чуя твоят глас дори без думи...
Ще те докосна, ти ще се разплачеш,
а после ще запееш, ще разказваш,
как цял един живот не стига, вярвай ми ,
във себе си да нося тази слабост.
И в радост и във мъка да те търся,
по пътя труден с теб брод да намирам.
Да те възпея, пак да те прегърна, ...