Нощта засвири от есенни вопли,
край нежен звън от върби.
Млада с буйни коси и пивни устни,
стои до любовните дъги.
Сладни нощта, до остарялото вино,
а в градината борът розовее,
от повеите цветни, до райските висини,
капка по капка, любовта живее.
Есенна балада зазвуча,
от корените на язовира.
Хубавей, девойко млада
дори, когато любовта я няма.