С ладка, но коварна си, Л ееш, пускаш куп лъжи. А кация си - нежен цвят, Д ушата ти е леден аромат. К осата - с чужда мъка напоена, А кожата - с интриги украсена! Н о ще слезеш на земята ти, О т високо, счупила крилото си, К рило от хиляди измами твои, О т нечии други неволи и тревоги. В ина огромна ще ти се стовари, А и отмъщението тебе ще удари, Р ана кървава, голяма ще отвори, Н якой сърцето твое ще отрови, А з ще се усмихвам подло, получи си го - беше отговорна!