Как искам пак да те прегърна,

да зърна твоите очи,

да мога времето да върна,

отново да сме аз и ти.

Уви, съдбата раздели ни.

Защо тъй жестока е със нас?

Да не виждам твоите очи,

да не чувам твоят глас.

Очи толкова искрени,

невинни като на малко дете

и глас, подчиняващ сърцето ми,

мислите ти да чете.

Дори след всички пречки между нас,

не спирам да мисля за теб

и знам, че въпреки всичко, което ни сполетя,

заедно ще вървим по пътя към любовта.

            02.04.2009г.