СЛАДКО
Нека заключим го
в килера на тъмно -
времето кратко,
дето вечно тича.
Само миг ще получим
и, макар да се съмва,
е толкова сладко,
сладко да обичаш...
Нека забравим го
в пространството прашно -
килерът е пълен
догоре със сладко.
Аз те обичам
във време сегашно,
а времето, вярвам,
похапва си сладко...
© Мариян All rights reserved.
Поздрави!