Jul 2, 2015, 6:17 PM  

Сладко страдание 

  Poetry » White poetry
570 0 1

Самота изпълва
сърцето ми.
Сезонът на щастие
идва към края си.

Забравих как да се боря.
студената душа се настанява,
колекционирайки буркан
от белези.

Тичам и се страхувам
дали и моя ред идва.
Моята огромна мъка е
мое сладко страдание.

© Димитър All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • След страданието,човек става по жилав и по издръжлив,а когато любовта потропа на вратата на сърцето,отвори я с все сила и я задръж завинаги!Харесах!
Random works
: ??:??