В градината, обсебена от духове
животът си тече по своя ред –
деца играят, обикалят слухове
над пейки с майки, хрисими наглед.
Край езерцето старци хранят гълъби,
а те припляскват с призрачни криле,
подскачат и отлитат – бели мълнии
над сивото на градското поле.
В алеята, претръпнала от спомени
играех си до здрач като дете.
Пораснала, разхождах се, подгонена
от смътен зов за гълъбов летеж. ...