Nov 24, 2011, 3:36 PM

Сладост 

  Poetry » Other
1210 0 16
Те бягат тъй леко по клавишите гладки -
дългите пръсти на незнаен пианист
и мелодията нежна, болезнено-сладка,
ранява сърцето, но то иска на бис...
Всяка мъничка нота, всеки звук бял - сълза е
и всичко в мене напомня, че моментът е спрял,
но не спира в душата онова чудно страдание
и не спира копнежът по този роял...
Между звуците сладки тя се промъква -
почти пожеланата тишина,
ала само за миг и пак се измъква,
и боли непоносимо от красота! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фери All rights reserved.

Random works
: ??:??