Душата си отдавна спирах,
все бариери ù поставях,
нагоре летвата повдигах
нарочно, да не я прескача...
Но слагам точка и приключвам!
И обещанието си ще спазя.
Назад не ща да се обръщам,
погледна ли, ще се намразя...
Живея днес и за момента...
Усмивката е в моите очи.
Като невзрачна компонента,
тъгата не личи... почти...
Невярваща сега вървя
напред, нагоре, стремоглаво...
Света пред себе си съзрях,
наваксвам време пропиляно...
© Сиси All rights reserved.