I. Над четвърт век
Над четвърт век те гонех, моя слава –
без сън, без отдих – цели дни и нощи;
ти бягаше надменна величава,
по сборове и срещи с важни гости!
Накичена с бижута, с модни дрехи –
престижа ти сред власти процъфтява,
а аз оставах беден, без успехи –
с надеждата душата утешавах.
Повярвал бях, богатство ще постигна –
на славата облъчен с ореола...
Заложих всичко... най после пристигна, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up