Славеите пеят, когато са влюбени,
и аз запях, но ти хареса песента на друг...
Тогава вик нададох,
рушах със глас стени, прегради,
рушах мечти, изпитвайки наслада.
Рушах...
Рушах...
Рушах...
Пред твоите очи, когато се изправих,
разбрах, че лошо да ти сторя - липсват сили.
Сърцето кораво нямах,
сърцето мое бе на славей,
нали с песен първо теб опитах да спечеля.
© Иван Иванов All rights reserved.