Лудостта завъртя всички девет врати.
Покрещя, въртележка направи от спомени.
Затупурка с безумни крака водевил
и изтръгна до кръв всеки пръстен, оголено!
После танц завъртя, да направи тунел.
Във него да скрие жаравата с крясъци -
над него да властва светлината - цветът на перо,
на горящата свещ и на виното, сламено!
В мълчаливата ябълка се огледа страстта -
аромата сивеещ, изронен след пламъци.
Във двете им ръце, след транс мълча -
две стъпчици напред, една във мен. Щамповано!