След всяка болка остава разстояние –
една протегната, изстинала ръка,
едно заседнало в сърцето покаяние,
една заплакала, прозрачна тишина.
Един изтъркулил се и предрешен миг,
един прозорец, тъжен след очакване,
един несподелен, сподавен тихо вик,
белег, вечно чакащ своето зарастване.
След всяка болка остава разстояние,
незапълнено от сивото във дните,
едно горчиво осъдително признание,
че единствено щастливи са звездите.