Бурята в душата ми притихва
и чувам тъжен тон от нежна песен.
На съдбата вече само се усмихвам
и вярвам, че животът е чудесен!
Не оплаквам миналото време,
все по-малко вече се гневя.
Дори никога да не забравя тебе,
зная, че все някога ще си простя!
Благодаря за бурите в душата си,
без тях не би пораснала така.
Не съжалявам за грешките в делата си,
само те ме учат да вървя!