Sep 11, 2008, 10:55 AM
След бурята...
Не се ограждах от слава и богатства.
Дори не поетично изпитвах любовта.
Душа потърсих само чистокръвна.
И в пълна със вълшебства планина
пътувах все като невръстна,
в трагична маска стоновете си прикрих,
дочувах песен бурна и далечна,
отекнала в дървета и зелени треви...
А чаках те в зеленина и фантазия,
със светла печал и звуци мечти,
с отлитнали черни птици на хоризонта,
не забили своите смъртни стрели...
Буря, ти дойде и попи във очите ми
и остави своя безотраден кът,
човешка слабост ли си или проклятие
да нося гола, беззащитна твоя кръст...
Дори не поетично изпитвах любовта.
Душа потърсих само чистокръвна.
И в пълна със вълшебства планина
пътувах все като невръстна,
в трагична маска стоновете си прикрих,
дочувах песен бурна и далечна,
отекнала в дървета и зелени треви...
А чаках те в зеленина и фантазия,
със светла печал и звуци мечти,
с отлитнали черни птици на хоризонта,
не забили своите смъртни стрели...
Буря, ти дойде и попи във очите ми
и остави своя безотраден кът,
човешка слабост ли си или проклятие
да нося гола, беззащитна твоя кръст...
© Мариола Томова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Мариола, болка и сила бушуваш в едно! Комплименти мила!
-
Тежък е кръстът на бурята...
Прегръщам те с обич, Мариола! -
Душа чистокръвна!Там е истината,Мариолче!
Поздрави от мен! -
Невероятен стих,как само си го написала!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
в трагична маска стоновете си прикрих,"
Детето в тебе - нека да остане.
С мечтите си - непокорени върхове.
А болката- не я превръщай в рана.
Детето в теб със нея ще расте...