Викнах си края, но той не дойде.
Свикнах с началото – все отначало.
Малко се чална средата – боде,
стъпва накриво и гледа печално.
Котка ми маха с рогати очи
и ми се муси. Насред дървета,
срутени в снощната буря, мълчи.
Погледът – свил се в сърдити тирета.
Взимай си бурята! Къш, къш, оса –
сякаш ми казва косматката хитро.
Стига си бляскала с черна коса!
Връткай си жилото и се измитай! ...