След девет луни
СЛЕД ДЕВЕТ ЛУНИ
Р. Чакърова
Станах съвсем като теб – заприличах на облак...
На порой, на потоп и на всичко, което залива.
Да... След дъгата валèнето страшно го мога –
Беше казал веднъж...: "Когато валиш, си красива..."
И закапах в мелодия... После изпях водопади
и със грохот се чупеше в твойте очи песента.
Стана мокър и сив като страх. Даже леко досаден...
И така те записах – лице във графà "самота".
От тютюневи листи съших жълтеникава дрешка,
раменете потръпнаха, сякаш наметнах ти студ...
Меден гонг възвести на света тази глупава грешка.
От тогава дъждът се превърна в сълзите на луд...
От тогава небето прилича на клетка за птици.
От лъчите на слънцето сплита ни златна решетка.
И затварям зад нея кървящите твои зеници,
уморени от тази до смърт поразяваща гледка...
Целуни ме. Защото... това е, което остана...
Само то не боли... (придружено със силна цигара)...
Притъпява до блясък последните облачни рани.
И след девет луни се повтаря... И пак се повтаря...
Лондон, 27/04/2017' 02:55
© Rositsa Chakarova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Хареса ми!Поздравления!
-
Не споделям мнението на Лора. Мисля, че то е вярно само за прозата и свободния стих. Но когато една поетична творба е написана в точен ритъм, всяко нарушаване на този ритъм отнема от художествената и стойност(отнасям го и към собственото си творчество). Разбира се, не натрапвам възгледите си на никого, само ги пояснявам...
-
Много ми харесва! Поздравления!
-
Много е добро! Поздрави!
-
Аз мисля,че и така си е съвършено.Като вземе да се пипа вторично,се губи първичното,истинското..Притъпява се емоцията от тази подправеност.Стихът е брилянтен според мен.
-
Роси, много е хубаво, богатство от метафори и нюанси на чувствата... Ако помислиш още малко върху първи и трети стих, може да стане съвършено. Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
