Навярно този цветен дъжд
изсипал се е през нощта...
........................................
Вървя по пътеката наша,
обсипана с толкоз цветя.
Облечена в бяло, с усмивка,
в очите искри светлина.
А вятърът спрял е в косите
и шепне ми чудни неща.
И сякаш летя към мечтите,
рисувани някак в съня.
На другия край ти ме чакай ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up