Продъни се небето и дъждът изтече.
Пробиха го тополите със върховете си -
опротивя им сивото. Луната съблече
и последната облачна риза от себе си.
В реката надникна. Понечи да скочи,
но скри се зад сянката горе в баира.
Свенливо разтвори листата на клоните -
звездици видя да се къпят във вира.
Усмихната, тихо загледа безмълвна,
додето от изток небето засвети
и бързо побягна, смутена от слънцето,
че вече си нямаше облачна дреха. ...