След дълъг ден...

Sep 14, 2005, 9:36 PM

Poetry

830 0 8

След дълъг ден,

когато птиците притихват в мрака

и нещо смътно се заражда в мен,

как иска ми се тихо да поплача,

подобно на зверче, попаднало в плен!

Когато бавно ражда се надежда,

с усешането на отчаяна душа,

в мрака до мечтание довежда

уханието нежно на жена...

Подобно пламъче на огън,

надига се дълбоко в мен мечта

да бъдем с теб до изнемога,

докато в нас изтлява любовта!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)

2005-09-16T10:03:59+03:00

И Вие сте хубави с доброто у Вас, Галя !
Fabiana (Галя Николова)

2005-09-16T08:52:27+03:00

Хубаво е!
shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)

2005-09-15T17:20:40+03:00

Надявам се да е така Вероника
shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)

2005-09-15T16:03:36+03:00

Ей, прекрасници! Радвате ме! ЦУНК!
Дора (Дорика Цачева)

2005-09-15T15:39:14+03:00

То изнемогата е човещинка ве!
Катя (Катя)

2005-09-15T15:30:33+03:00

Браво, много е хубаво!
Шемет, Дори, абе я да изнемогвате и да мечтаете аааа...няма да се разправям с вас Обаче после го пишете тук...в стихове...
shemet (ШЕМЕТ Тарантупски)

2005-09-15T13:50:15+03:00

Това само мечта ве...
Дора (Дорика Цачева)

2005-09-15T13:06:07+03:00

Прекрасно е! Коя ли е тая щастлиФка дет до изнемога .... това-онова с нея?