След години

omorfina (Красимира)
11 4

Aug 15, 2013, 6:48 PM 2014-06-06T23:26:55+03:00

Poetry » Love

553 0 3

След години

Копнежът ми детински появи се.

Бе станал мъж - от кръв и плът.

Докосна ме. По бира пихме...

разказахме си своя път.

Аз плахо гледах го в очите

и търсех сякаш онзи знак,

за неразказаната притча,

че влюбен бил е в мен все пак.

Докоснал беше струна жива

и дълго тя трептя в нощта.

Мечта детинска, не унивай!

Не се предавай на тъга.

Той бил е влюбен, а не знаех...

И обожавал ме дори.

Живот объркан, как назаем

да те наемем пак? Кажи?

И мило, топло, неусетно

течеше времето край нас

и беше станало тъй светло

във късния вечерен час.

Но каза той - по пътя тръгвал

със млада някаква жена.

Извади снимка и обърна

душата ми. И заболя...

Копнежът беше станал чувство

на загуба и на тъга.

Мечта детинска

как изпусна живота си.

Защо? Кога?

Копнежът бързаше да тръгва,

а беше тук от ден едва.

Засмя се. После ме прегърна.

И от очите заваля...

Кри

Please sign in with your account so you can comment and vote.