Запалих свещ,
запазих ти слова.
Знам късно е,
но нека ти ги кажа..
В годините на буца любовта
превърнах,апък болката в проказа.
Седни,изчакай!
Тъмно е,уви..
И в този мрак не ще узнае никой
за срещата на двете самоти,
намерили покой в случаен ручей.
Две думи ще ти кажа мили мой
и в сянката на сетните ми рими:
-Куршум си ми в сърцето,таен вой..
Не ми прекрачвай прага след години!
© Веселина Колева All rights reserved.