Разпиляната пепел от дракона
взе ветреца и луда се втурна
да ме търси по спомен, разплакана...
Но уви... Бях заключена урна...
Ключове, от ръждата нахапани,
отегчено целуваха скуката...
Тя ги галеше с пръсти изцапани...
С тях разцепи към ада пролуката...
Там се давеха мъртви надежди.
Водопадът завлече месията...
Променен изпод черни одежди,
ближещ ножа, бастисал светията...