krchernev (Красимир Чернев)
188 3100
Jun 28, 2013, 9:50 PM  

След коктейлите 

  Poetry » White poetry
845 0 10

Не вярвах, че ще дойде ден да те потърся

 сред образите на жените,

 останали отдавна зад гърба ми…

 Признавам - лъгах те!

 Но и ти не ми остана длъжна -

 зная…

 Продал доспехите си - уморен,

 сега разчитам само на голата си сабя…

 Завръщам се.

 Завръщам се със бялата вода.

 Така и не научих поредността на цветовете.

 Далече съм от черната, но по-далеч

 от златната река,

 а във дома ми - самотата,

 приспива с ласки боговете си,

 захвърлила молитвите и клетвите по мен…

 Не вярвах, че ще дойде този ден.

 Че гордостта ми ще стане мащеха

 на всички мои изневери,

 а със щита и бронята си -

 ще откупувам стари грехове…

 Че корабите ми ще се разбият далече от брега

 във рифове от непрогледнали илюзии,

 а еднодръвката, в която

 залива кръстосвахме като деца -

 ще се разлисти.

 Пусни ме до прага на твойто щастие!

 Не ме гощавай!

 Искам само въглен за лулата си,

 че този, който взех от залеза -

 бил за размисли,

 не ставал за лули…

 Не вярвах, че ще седна пак

 пред твоя дом!...




 

© Красимир Чернев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??