След краткото ти бягство...
на завоя...
от тихата идилия в нощта,
как нещо се обърка...
и в развоя,
във кратък грях намери любовта.
Превърнах се във твоята пътека,
изгуби там и своята душа,
но вярвай ми, че срокът ти изтека,
приемам вече аз реалността...
Съдбата ти е тя!...
Животът - също!
Ти свойта участ
също приеми,
за нея е и хлябът ти насъщен,
трохите му за мене си спести.
Аз пътя към дома ти ще проправя...
Снегът затрупва моите следи...
Печатът мой
аз само ще оставя,
в живота твой -
до сетните ти дни!!
© Красимира Касабова All rights reserved.