Небето
като дъвка се разтегнало
от топлина
от тази хей
до другата топола,
стърчаща като пръчката на захарен памук,
с набучен на върха ù облак.
Внезапно плисва дъжд,
за кратко пада мрак,
небето се полепва
по обувките.
А после вятърът,
от въртележката
взел пъстър сешоар,
прочиства
улицата
с духане.
Публикувано във:
© e-Lit.info Сайт за литература, 2016
© Павлина Гатева All rights reserved.