Промъква се в душите ни студът.
Без време аз сама си го извиках.
Ръцете ми молитвено горят.
Издухвам плявата и... няма жито.
Остава само празна тишина.
Безплътни, призраците ни се гонят.
Летят високо пъстри хвърчила
и пада мрак в пречупените клони.
Със хищни нокти дращеща вина
във мислите ми търси път за смисъл
и есенно си ръси самота
сеячът в мен, безсъние орисал. ...