Под слънцето на този ден
стопи се лятото и тръгна,
като бездомен реквием
от есенни вълни прегърнат.
Угасна залезът, потъна -
в дълбоките води на лятото
и светла нишка се опъна
от лунен лъч, изпратил ятото.
Прашинка пясък, перо на гларус,
останки от сезонното обичане
и запечатана в рапанче радост
от топлата целувка на момиче...