Apr 22, 2007, 10:37 AM
След Любовта...
... но след Любовта душата извехтява,
разронена надеждата се стели из прахта...
и Лъч след Лъч над нея подминават,
безсилни да дарят дори и капка топлина...
... но след Любовта сърцето закърнява,
опустял животът се превръща в тегоба...
и ни Смехът... и ни Цветята...
са способни да дарят дори и капка топлина...
... но след Любовта студът те завладява,
неспирна болката разкъсва ти плътта...
и дори в прегръдка на Приятел
през теб не преминава дори и капка топлина...
разронена надеждата се стели из прахта...
и Лъч след Лъч над нея подминават,
безсилни да дарят дори и капка топлина...
... но след Любовта сърцето закърнява,
опустял животът се превръща в тегоба...
и ни Смехът... и ни Цветята...
са способни да дарят дори и капка топлина...
... но след Любовта студът те завладява,
неспирна болката разкъсва ти плътта...
и дори в прегръдка на Приятел
през теб не преминава дори и капка топлина...
© Атанас Баротов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Много хубаво и истинско стихотворение.
-
И този път намирам нещичко от себе си в стихчетата ти!Прекрасно
-
Да, след любовта е страшно!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
