Мостове изгарям до твоето сърце,

разрушавам пътя между четири ръце.

Преграда слагам между четири очи,

разкъсвам връзка между две души.

Премахвам думи, спомените трия...

гоня мисли и затварям чувства във килия...

Но живот ЕДИН унищожавам...

ЕДИН човек във друг превъплъщавам...

"Има ли ме?" питам се сега,

избягала от себе си, лутам се в мрака сам-сама...

Мостовете изгорих, но пепелта остана,

пътя разруших, но маркировката остана цяла.

Разкъсах връзка, но белегът личи,

спомените трих, но пак останаха следи...

Гонех мисли, а те се връщаха неканени при мен,

затворих чувствата, но тях не можеш да държиш във плен...

Само преградата успях да сложа

и да съм далеч от теб съумях да си наложа.

Има ме... от болката разбрах това!

Тя показа ми, че съществувам, докато се лутах през нощта.

Тя научи ме, че най-силното чувство е ТЯ,

че тя убива и съживява... че тя винаги идва след любовта!